География
Разположение и граници
Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада.[12] Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ. [13][14]
Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.[15] На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km), Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) и Украйна (1576 km), както и излаз на Балтийско море.[15] На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).[15]
На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km).[15] Южната граница на страната в Азия е с Казахстан (6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния Изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).[15]
На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море.[16] На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска.[17] На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.[16]
Релеф и води
Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m.[18] По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока.[19] Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.[20] В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева в Балтийско море.[21] Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-голямите реки в този район са Северна Двина и Печора.[22][23]
Връх Елбрус, най-високата точка на Русия В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m).[24] За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.[25]
Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей.[26] На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.[27]
В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянския хребет (2389 m) и хребета Черски (3147 m), както Яно-индигирската и Колимската низина.[28] Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима.[28] Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположение планините Алтай (4506 m), Саян (3492 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,[29] съдържащо над една пета от всички повърхностни несолени води в света.[30] То се отводнява от река Ангара, приток на Енисей.[31]
На изток Сибир граничи с руския Далечен Изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир. В южната част на руския Далечен изток се намира басейна на река Амур и планините Сихоте Алин (2077 m).
Климат
Климатът е континентален, в северните райони — рязко континентален, а в Далечния изток — умерен, мусонен. В по-южните райони е топъл.
По-голямата част от Севернoевропейска Русия и Сибир, имат субарктичен климат, с изключително тежка зима, във вътрешните райони на Североизточен Сибир (най-вече в районите на Якутия република, студа е с рекордно ниска температура от -71,2 ° C/-96.2° F), и по-умерени другаде.
Крайбрежната част от Краснодарския край на Черно море, най-вече в Сочи, има влажен субтропичен климат с мека и влажна зима. Зимата е суха, в сравнение с лятото. Зимните валежи в повечето части на страната, обикновено са под формата на сняг. Районът край Долна Волга и Каспийско море, както и някои райони в най-южен Сибир, притежава полу-сух климат.
В голяма част от територията на Русия, има само два различни сезона — зима и лятото, пролетта и есента обикновено са кратки периоди, на промяна между изключително ниски и изключително високи температури. Най-студеният месец е януари (февруари по бреговата линия), обикновено най-топлият е юли. Големите диапазони на температурите са типични. През зимата температурите стават по-ниски, от юг на север и от запад на изток. Лятото може да бъде доста горещо, дори и в Сибир.
Флора и фауна Територията на Русия е заета от разнообразни природни зони — от пустинните брегове на Каспийско море до полярните ледове на островите Нова земя и Новосибирските острови. Широко застъпени са степите, тайгата и тундрата. В европейската част растителността е предимно широколистна.
Русия има най-големите резерви на гори в света, известни като „белите дробове на Европа“. Растителността е арктическа, тундрова, лесотундрова, степна, смесени гори (заемат около 65% от площта на страната). Областите с вечна замръзналост в северните части заемат около 10 млн.кв.км. Тундровата растителност е оскъдна — предимно листнати мъхове и лишеи. От иглолистните видове най-разпространени са смърч, ела, бор и лиственица. От широколистните — дъб, ясен, габър, бреза и явор.
В Русия има 266 вида бозайници и 780 вида птици. Общо от 415 животинските видове са включени в Червената книга на Руската федерация от 1997 г. и сега са защитени. Сред животинските видове често срещани са сърни, вълци, лисици и северни елени. По-редки са камилите, леопардите и тигрите.