История на Русия
Русия води началото си от Киевска Рус, която е първото държавно образувание на територията на днешна Русия. При великия княз Владимир (около 956-1015) през 988 г. страната приема християнството.
Ранна история Основни статии: Скити, Степни номади, Боспорско царство и Хазари Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена.
През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.
През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
Пра-славянски жители По време на праисторическата епоха, по-голямата част от степите в Южна Русия, са били населявани от номадските племена.
Ранните източни славяни Основни статии: Източни славяни и Руски хаганат Предците на руснаците са били славянските племена, чийто първоначално населявали Припятските блата.
Киевска Рус Основна статия: Киевска Рус През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.[1] Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.[2] През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; битката на Чудското езеро, 1242 г.).
Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.
Велико московско княжество Основна статия: Велико московско княжество През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество.[3]
От 1462 г. до 1505 г. Той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, Иван III слага край на продължилата два и половина века зависимост на руските земи от монголите.
Женен за София Палеологина - племенница на последния византийски император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.
След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество.[4] Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата.
Руско царство Основна статия: Руско царство Иван IV, Грозни Смутното време Същността на Смътното време се свързва с задълбочаване на кризата. Завършва с победа на руския народ, дворянството, държавните селяни от север. Участието на народа в спасяването на властта допринася за засилване на общонаодното чувство. Положителното в Смутното време е това, че побеждава народа над династията и рода в момент на тежки изпитания и нещастия. Народа побеждава враговете си, съхранвайки вярата и държавата, възстановяват монархията. Смутното време се представя като период на селски въстания и външна интервенция. Съществува класова борба, въстанието на Болотников, ролята на бедните обществени слоеве и тази на неруските народи. Значението на църквата е много голямо. Т е обединител на народните руски интреси и сплотява народа в името на една цел. Тя е защитник на интересите на страната, печели власт и авторитет. Дворяните печелят победа. Сведенита за поканата на тушенските дворяни към Владислава показват усовията им: да се управлява с Болярска ума и Земски съвет, преди наказание да има съдебно разследване, право на обучение в чужбина, възнаграждание,съобразно заслугите, забрана крепостните селяни да не напускат своите господари и гаранции,че холопите няма да бъдат освобождавани. Сред тези,които губят с боляри и селяни. Болярите при Василий Шуйски имат най-голямо могъщество и периода непосредствено след свалянето му от власт. Те са против обучението в чужбина и отхвърлят варианта за повишението според залугите. Обикновените хора, холопите, бегълците са за пълно пренахване на деспотичния обществен и икономичеки ред в московската държава. Но годините след смутното време показват установяване на крепостничеството в Русия. Трудовите маси се подчиняват на дворянството.
Идването на Романов и началото на правотата История
През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титулатура : Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. Жеч Посполита във връзка с политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руският цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.
През 1550 е издаден Судебник с нови закони. По-късно са превзети Казанското и Астраханско ханства. Това дава възможност на Русия да търгува с Персия и държавите от Кавказ и Централна Азия. През 1558 Иван Грозний обявява война на Ливонският орден и Литовското княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за Русия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтръсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 е постигнат мир.
След смъртта си Иван Грозни е наследен от единственият си син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента Борис Годунов. През 1587 е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция , като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар "Смутно време"
На трона се възкачва регента Борис Годунов, избран от Земският събор. В началото на XVII век в Русия настъпва голям глад, а през 1603 започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за починалият син на Иван Грозни - Дмитрий Иванович. Той става известен като Лъжедмитрий I. С помощта на полско-литовската държата Жечпосполита той започва поход към Русия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 Борис Годунов умира и е наследен от сина си Фьодор II. Фьодор управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 Лъжедмитрий I навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 е извършено въстание срещу царя, който е убит.
Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влиание над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано Второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С краят на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.
Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662, и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.
Имперска Русия Основна статия: Руска империя Руската империя след Декабристите (1825-1917) Руска революция Основна статия: Руска революция (1917) Гражданска война в Русия Основна статия: Гражданска война в Русия Съветски съюз Основна статия: История на Съветския съюз Създаване на Съветския съюз Война на комунизма и Нова икономическа политика Промените в руското общество Индустриализация и колективизация Съветския съюз на международната сцена Втората световна война Основна статия: Източноевропейски театър на Втората световна война
Студената война Основна статия: Студена война Годините на Хрушчов и Брежнев Основна статия: История на Съветския съюз (1953–1985)
След смъртта на Сталин през 1953 година, започва борба за власт, най-близките му сътрудници са победени. Никита Хрушчов затвърждава позицията си в реч пред ХХ конгрес на Комунистическата партия, с подробни описания на зверствата на Сталин. С идването на Хрусчов на власт се слага край на политиката на терор. През 1964 година Хрушчов е свален от Комунистическата партия, като основните обвинения са, съветски неуспехи като Карибската криза и китайско-съветските противоречия. След Хрушчов е избран Леонид Брежнев. Въпреки подобряването на икономическото планиране по времето на Хрушчов, системата остава зависима от централните правителствени планове, които не се позовават на пазарните механизми, през 70 - те години Съветския съюз забавя темповете на икономически растеж.
Разпадане на Съветския съюз С идването на власт на Михаил Горбачов, се предприемат значителни промени в икономиката и в партийното ръководство. След десетилетия на правителствени репресии, Горбачов провежда политика на гласност и е освободен обществения достъп до информация, след това се разпадат и съветските републики.
Руска федерация За първи президент на Русия е избран Борис Елцин. През септември 1993 с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и Международния валутен фонд.[5] Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.[6][7] Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.[8] Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993.[9] През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.[10] Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в Чечня и Дагестан.
Русия, поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР, въпреки че населението на Русия е 60% от населението на СССР по време на неговото разтрогване.[11] Високите бюджетни дефицити, причиниха руската финансова криза от 1998 г.[12] и доведе до допълнителен спад на БВП.[6]
На 31 декември 1999 г., президентът Елцин подава оставка, заради събитията в Чечня и тежката икономическа криза. Подавайки оставка, наскоро назначения за министър-председател Владимир Путин, печели президентските избори през 2000 г. Путин отвръща на чеченските терористи, в резултат на което избухва Втората чеченска война. С поредица от успешни и добре организирани военни операции в Чечня и Дагестан сепаратиското движение е смазано, въпреки, че и до днес се наблюдава насилие в района. Така Русия възвръща своя контрол над Чечня и тя става отново субект от Руската Федерация. Високите цени на петрола и първоначално слаба валута, последвани от увеличаване на вътрешното търсене, потреблението и инвестициите, помогат на икономиката да расте в продължение на девет поредни години. Подобрява се стандарта на живот и се увеличава влиянието на Русия на световната сцена. Въпреки че много реформи, направени по време на председателството на Путин са били по принцип критикувани от западните държави, както и организации като ООН,[13] лидерството на Путин връща реда и стабилността в Русия, така напредъка му спечели голяма популярност в страната.[14]
На 2 март 2008 г. Дмитрий Медведев беше избран за президент на Русия, докато Путин стана министър-председател. Путин се връща в президентството, след президентските избори през 2012 г. и Медведев е назначен за министър-председател.
Библиография
Русия води началото си от Киевска Рус, която е първото държавно образувание на територията на днешна Русия. При великия княз Владимир (около 956-1015) през 988 г. страната приема християнството.
Ранна история Основни статии: Скити, Степни номади, Боспорско царство и Хазари Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена.
През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.
През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
Пра-славянски жители По време на праисторическата епоха, по-голямата част от степите в Южна Русия, са били населявани от номадските племена.
Ранните източни славяни Основни статии: Източни славяни и Руски хаганат Предците на руснаците са били славянските племена, чийто първоначално населявали Припятските блата.
Киевска Рус Основна статия: Киевска Рус През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.[1] Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.[2] През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; битката на Чудското езеро, 1242 г.).
Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.
Велико московско княжество Основна статия: Велико московско княжество През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество.[3]
От 1462 г. до 1505 г. Той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, Иван III слага край на продължилата два и половина века зависимост на руските земи от монголите.
Женен за София Палеологина - племенница на последния византийски император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.
След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество.[4] Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата.
Руско царство Основна статия: Руско царство Иван IV, Грозни Смутното време Същността на Смътното време се свързва с задълбочаване на кризата. Завършва с победа на руския народ, дворянството, държавните селяни от север. Участието на народа в спасяването на властта допринася за засилване на общонаодното чувство. Положителното в Смутното време е това, че побеждава народа над династията и рода в момент на тежки изпитания и нещастия. Народа побеждава враговете си, съхранвайки вярата и държавата, възстановяват монархията. Смутното време се представя като период на селски въстания и външна интервенция. Съществува класова борба, въстанието на Болотников, ролята на бедните обществени слоеве и тази на неруските народи. Значението на църквата е много голямо. Т е обединител на народните руски интреси и сплотява народа в името на една цел. Тя е защитник на интересите на страната, печели власт и авторитет. Дворяните печелят победа. Сведенита за поканата на тушенските дворяни към Владислава показват усовията им: да се управлява с Болярска ума и Земски съвет, преди наказание да има съдебно разследване, право на обучение в чужбина, възнаграждание,съобразно заслугите, забрана крепостните селяни да не напускат своите господари и гаранции,че холопите няма да бъдат освобождавани. Сред тези,които губят с боляри и селяни. Болярите при Василий Шуйски имат най-голямо могъщество и периода непосредствено след свалянето му от власт. Те са против обучението в чужбина и отхвърлят варианта за повишението според залугите. Обикновените хора, холопите, бегълците са за пълно пренахване на деспотичния обществен и икономичеки ред в московската държава. Но годините след смутното време показват установяване на крепостничеството в Русия. Трудовите маси се подчиняват на дворянството.
Идването на Романов и началото на правотата История
През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титулатура : Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. Жеч Посполита във връзка с политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руският цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.
През 1550 е издаден Судебник с нови закони. По-късно са превзети Казанското и Астраханско ханства. Това дава възможност на Русия да търгува с Персия и държавите от Кавказ и Централна Азия. През 1558 Иван Грозний обявява война на Ливонският орден и Литовското княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за Русия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтръсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 е постигнат мир.
След смъртта си Иван Грозни е наследен от единственият си син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента Борис Годунов. През 1587 е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция , като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар "Смутно време"
На трона се възкачва регента Борис Годунов, избран от Земският събор. В началото на XVII век в Русия настъпва голям глад, а през 1603 започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за починалият син на Иван Грозни - Дмитрий Иванович. Той става известен като Лъжедмитрий I. С помощта на полско-литовската държата Жечпосполита той започва поход към Русия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 Борис Годунов умира и е наследен от сина си Фьодор II. Фьодор управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 Лъжедмитрий I навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 е извършено въстание срещу царя, който е убит.
Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влиание над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано Второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С краят на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.
Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662, и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.
Имперска Русия Основна статия: Руска империя Руската империя след Декабристите (1825-1917) Руска революция Основна статия: Руска революция (1917) Гражданска война в Русия Основна статия: Гражданска война в Русия Съветски съюз Основна статия: История на Съветския съюз Създаване на Съветския съюз Война на комунизма и Нова икономическа политика Промените в руското общество Индустриализация и колективизация Съветския съюз на международната сцена Втората световна война Основна статия: Източноевропейски театър на Втората световна война
Студената война Основна статия: Студена война Годините на Хрушчов и Брежнев Основна статия: История на Съветския съюз (1953–1985)
След смъртта на Сталин през 1953 година, започва борба за власт, най-близките му сътрудници са победени. Никита Хрушчов затвърждава позицията си в реч пред ХХ конгрес на Комунистическата партия, с подробни описания на зверствата на Сталин. С идването на Хрусчов на власт се слага край на политиката на терор. През 1964 година Хрушчов е свален от Комунистическата партия, като основните обвинения са, съветски неуспехи като Карибската криза и китайско-съветските противоречия. След Хрушчов е избран Леонид Брежнев. Въпреки подобряването на икономическото планиране по времето на Хрушчов, системата остава зависима от централните правителствени планове, които не се позовават на пазарните механизми, през 70 - те години Съветския съюз забавя темповете на икономически растеж.
Разпадане на Съветския съюз С идването на власт на Михаил Горбачов, се предприемат значителни промени в икономиката и в партийното ръководство. След десетилетия на правителствени репресии, Горбачов провежда политика на гласност и е освободен обществения достъп до информация, след това се разпадат и съветските републики.
Руска федерация За първи президент на Русия е избран Борис Елцин. През септември 1993 с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и Международния валутен фонд.[5] Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.[6][7] Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.[8] Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993.[9] През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.[10] Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в Чечня и Дагестан.
Русия, поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР, въпреки че населението на Русия е 60% от населението на СССР по време на неговото разтрогване.[11] Високите бюджетни дефицити, причиниха руската финансова криза от 1998 г.[12] и доведе до допълнителен спад на БВП.[6]
На 31 декември 1999 г., президентът Елцин подава оставка, заради събитията в Чечня и тежката икономическа криза. Подавайки оставка, наскоро назначения за министър-председател Владимир Путин, печели президентските избори през 2000 г. Путин отвръща на чеченските терористи, в резултат на което избухва Втората чеченска война. С поредица от успешни и добре организирани военни операции в Чечня и Дагестан сепаратиското движение е смазано, въпреки, че и до днес се наблюдава насилие в района. Така Русия възвръща своя контрол над Чечня и тя става отново субект от Руската Федерация. Високите цени на петрола и първоначално слаба валута, последвани от увеличаване на вътрешното търсене, потреблението и инвестициите, помогат на икономиката да расте в продължение на девет поредни години. Подобрява се стандарта на живот и се увеличава влиянието на Русия на световната сцена. Въпреки че много реформи, направени по време на председателството на Путин са били по принцип критикувани от западните държави, както и организации като ООН,[13] лидерството на Путин връща реда и стабилността в Русия, така напредъка му спечели голяма популярност в страната.[14]
На 2 март 2008 г. Дмитрий Медведев беше избран за президент на Русия, докато Путин стана министър-председател. Путин се връща в президентството, след президентските избори през 2012 г. и Медведев е назначен за министър-председател.
Библиография
- Дейвид Уорнс. Хроника на руските царе. Летопис на владетелите на имперска Русия. С., Рива, 2011.
- ↑ Бодянский 1843.
- ↑ Благоев 2004.
- ↑ Muscovy, excerpted from Glenn E. Curtis (ed.), Russia: A Country Study, Department of the Army, 1998. ISBN 0-16-061212-8.
- ↑ See eg. Eastern Orthodoxy, Encyclopædia Britannica. 2007. Encyclopædia Britannica Online.
- ↑ Sciolino, E.. U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians. // The New York Times. 21 December 1993. Посетен на 20 January 2008.
- ↑ а б Russian Federation (PDF). // Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD). Посетен на 24 February 2008.
- ↑ Russia: Economic Conditions in Mid-1996. // Library of Congress. Посетен на 4 March 2011.
- ↑ Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition). // BusinessWeek. Посетен на 27 December 2007.
- ↑ Branko Milanovic. Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy. The World Bank, 1998. с. 186–189.
- ↑ Jason Bush. What's Behind Russia's Crime Wave?. // BusinessWeek Journal. 19 October 2006.
- ↑ Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country. // Pravda.ru. Посетен на 27 December 2007.
- ↑ Aslund A. Russia's Capitalist Revolution (PDF). // Посетен на 28 March 2008.
- ↑ Treisman, D. Is Russia's Experiment with Democracy Over?. // UCLA International Institute. Посетен на 31 December 2007.
- ↑ Stone, N. No wonder they like Putin. // The Times. UK, 4 December 2007. Посетен на 31 December 2007.